2020 – Гергановата работилница

Камион с кубчета

След като публикувах снимки на количките от дърво в социалните мрежи получих запитване дали мога да направя камион от дърво. Замислих се за модел и най-вече технологичния път. Замислих се да бъде модел с много опростени форми без остри ръбове и части трудни за поглъщане /четейки стандартите за безопастност/ След, като ще се използва от дете на много малка възраст, трябва да е безопасна, интересна и полезна играчка. При разговора с клиента обсъждахме варианти, какво може да „превозва“ камиона?! Преди време кубчета с цифри бях намислил да правя, но ги отлагах, защото не усещах тръпка. Много фирми и сайтове ги предлагат изрязани машинно, гравирани машинно. Нищо лично срещу машинното! Искам аз да си пипна всеки детайл и щрих.

Направих основата и кабината от цяло парче. Каросерията с канатите проектирах отделно. Хем да са удобни и сигурни за кубчетата, които ще вози, хем и разноцветни за да са приятни за окото. Основата на камиона и основата на каросерията оцветих с байц. Искаше ми се поне малко ама да има от цвета на дървото някъде. Цветните части оцветих с акрилни бои. Сглобих конструкцията, която е изцяло дървена и сглобките са от дърво. Залепих и нитвах частите.

Дойде ред да мисля кубчетата с цифри. Изчислих обема на каросерията и сметнах какъв размер кубчета да направя. Речено-сторено. Изрязах ги. Шлайфане, полиране и оцветяване с акрилни бои. Цифрите ги писах ръчно с четка, което се оказа малко сложа техника, за която ми трябваше да потренирам за да я усвоя.

Камиончето беше готово. През периода на изработката обсъхдахме с клиента детайлите, за което много Благодаря, че има такива хора! Те са ми вдъхновение за нови идеи и изделия.

Детски спомен

Детски спомен.Разказ за един търговски похват.

Детски спомен е около 80-та година. Дядо и баба живееха в едно Ловешко село. Дядо беше добиткар, така се определяше. Разбираше от добитък. Как се отглежда, навици, болежки,симтоми и всичко останало. Все едно челяд отглежда. Същата година имаше две свине майки ,които родиха горе-долу по едно и също време. Прасенцата бяха много сладки, но според дядо грижите за оцеляване на едно малко прасе са повече от колкото за дете. Прасенцата отраснаха и той реши да ги продава на животински пазар.

Пазара

Всяка втора неделя на месеца в едно съседно село имаше животински пазар. Който има да продава, купува закарваше там стоката и се натдаваха, надлъгваха и т.н. Отидохме и ние. Пристигаме и гледам на една голяма поляна пръснати коли с отворени багажници, ремаркета. От там се подаваха всякакви гадинки. От пилета, патета, гъски, пуйки през прасета, овце, кози, крави, коне, магарета във всички възможни възрасти и полове. Търговците се бяха самоорганизирали. В един район се бяха разположили тези, които предлагаха свине. В друг птици и т.н. Дядо ми нервничеше. Не сме били на подходящото място, да се изместим. Как и кое прасенце да се извади. А бе големи организации!

По едно време минава един старец. С два бастуна и едва ходи. Бяла брада, сериозно изражение и се спира до всеки, който предлага прасета. Гледа като, че е съдия на кинеложка изложба. Коментира с по едно кратко изречение тихо. Без да обсъжда цена. На всеки подхвърля израза : „Хубава ти е стоката и цената е добра! Ама ей там ако знаеш каква стока продават???!!! В бялата Лада с Плевенски номера накрая!“
Минаха няколко часа. Каквото се продаде не помня, знам, че дядо беше най-нервен накрая. Нещо се сърдеше на себе си, че не ставал за добиткар и търговец едновременно! Прибрахме каквото имахме и тръгнахме. Накрая на върволицата гледам стареца с двата бастуна. Седи в бялата Лада с Плевенски номера. Бастуните подпрени на него. Той брои една голяяяяяяяяяяма пачка пари. Млад мъж, който продаваше от тази кола, се лута и почиства, нарежда празния багажник и ремарке. Продали всичко.

Много години след този детски спомен, търговският похват все още съществува! Даже е доразвит и подобрен! Един стар търговец и занаятчия ми каза преди време:
„Добра стока, добър имот и добър човек никога не губят цената си!“

#gerganof

Работилница в мазето? защо не!

Първата ми работилница вярно беше в мазето. На едно менгеме бях измислил приспособление за захващане на дрелка или ъглошлайф, които разменях за да майсторя.

Пространството в което се работи по принцип е без значение. Ако трябва и на двора ще излезеш. Разбира се, ако си захванал да правиш детайли с огромни размери ще е трудничко.

За мен най-важното е докъде ми стига въображението за реализиране на едно или друго изделие. Там е магията. Не искам и няма да споделям снимки на помещението си. Иначе в гугъл ето ме >>

Ето един човек, който е реализирал всичко, което има във въображението си с прости средства в мазето си!

Изделия за мартеници 2020

За настоящия сезон „март 2020“ изделия за мартеници повече няма да предлагам ! Януари тече с пълна сила. Имам заявки за количества от магазини на едро, което и определя ,че до краят на сезона – 1 март няма да имам физическата възможност да изработваам повече количества. Ще имам нова стратегия за поръчките Ви. Срокове за изпълнение и количествата ще определят крайната цена на изделията, които желаете да получите.
Ако някой се интересува в кои магазини и складове съм доставил фигурките за мартеници и ще доставям в близката седмица до 20 януари да се свърже с мен. В момента подготвям за района на Пловдив и София.
Бъдете здрави
Пламен Герганов