Здравейте. Работя с пирограф от много години. Мечта ми е да работя художествена пирография. Лица, светлодсенки и други детайли, които се постигат с прецизно регулиране силата на нагряване на пирографа. Работя със стар руски пирограф който е на поне 40 години. За регулиране използвам допълнителен регулатор за промяна на напрежението, който върши „тънката“ работа. Та да се върна на темата за художествената пирография.
Изображението
Изображението за пирографиране се нуждае от допълнителна обработка преди да се използва като модел. Защо? Защото при пирографиране в повечето случаи се използва техниката копиране на изображение върху дървената основа. Тук няма да навлизам в подробности. Ще кажа, че аз не мога да рисувам. По тази проста причина съм тренирал копиране на изображение от ранна детска възраст. Та да се върна на изображението.
Избрали сте си изображение. С обработваща програма на компютъра си го направете черно бяла, изчистете изображението – филтри, обърнете внимание на детайлите и светлосенките. За разлика от рисуване с молив и гум при пирографирането изтриване на грешки е свързано с шкурене. Ако грешката/изгарянето/ е твърде дълбоко, се започва наново.
Копиране – прехвърляне на образа
Прехвърляне на избраното изображение може да стане по няколко начина.
- копиране чрез индиго
- копиране на огледален образ с нагряване на снимката към дървената повърхност
- прерисуване
Който ви се струва удобен него използвайте. Аз си маркирам и областите в които имам потъмняване. При последващата работа помага много.
дървена повърхност
Избор на дървена повърхност е много относително понятие. Пирографиране с нюанси означава, че на определени места изгарянето ще е дълбоко /черно/ на други плитко /мътно бяло/. Когато се изгаря дълбоко трябва да се следва областта на потъмняване и се постига с кръгови движения на писалката на пирографа, като пирографа не е нагрят до 100%. Това регулиране се постига с проба на парче дърво от същия вид, за да видите резултата. Имайте предвид, че работите с нагрят реотан и смяната на напрежението и нагряването не винаги имат един и същ резултат. Общо взето едната ми ръка държи писалката, другата компчето на регулатора. Докато се уча, използвах шперплат А4 0,5 см дебелина, липа и топола.
Обработка на повърхността
Обработката на повърхността включва почистване, шлайфане с шкурка 100-180, мокрене на повърхността, шлайфане с шкурка 180-400-2000/ръчно/. Мокренето е полезно, защото повърхността настръхват власинките. При следващата обработка се отнема този слой и се постига много финна повърхност, подходяща за пирографиране.
Следва същинската работа, която може да е забавна, но може и да ви е досадна. Зависи от вашата нагласа и желание да постигнете желаният резултат. Имайте предвид, че се работи бавно с плавни движения на писалката за да постигнете всички нюанси на изображението.
Мое наблюдение. При пирографиране върху шперплат не може да се постигне 100% ефектност на изображението с всички нюанси. От чисто черно към бяло. Причината е една. Структурата на шперплата не позволява толкова дълбоко и равномерно изгаряне за да са получи преливане на тонове.
Пирографиране върху дървена основа има съвсем друг вид пирографираното. При дървените основи трябва да се избягва върво с жилки и нюанси. Подходящи са : липа, ясен, брез. Чисто бяло и еднородни като цвят и с мека структура за пирографиране.
ето и моите начинания в този вид пирография:

